За мен

Аз съм един млад и широко-скроен човек. Като казвам “млад” имам предвид баш “млад” – на седемнайсет години. Ще бъде грешно да ме подцените заради това – аз отдавна съм надраснал връстниците си. Живея в София и понякога се чудя това ли е столицата на една хилядолетна държава? Убеден родолюбец и идеалист съм. Основна идея, заложена в моя мироглед е, че силния човек е господар на съдбата си, че бъдещето му принадлежи. По тази причина кръстих блогът си “Amor Fati” (“Любов към съдбата”). Хората около мен ме уважават и почитат, смятам че е заслужено. За мен думи като “вярност” и “чест” нямат давност, макар че в днешни дни те нямат никаква стойност за 90% от хората. Обичам пищността и комфорта, спокойно мога да се нарека “ренесансов мъж”! Бих се радвал да живея в италианско палацо с римски колони и италиянски мрамор, но за сега се “душа” между стените на семейния апартамент. Но това е нормално – всички българи живеят така, защото поколението на родителите ми е “преебано” поколение заради социализма. Пред мен обаче се открива един нов свят и макар и доста несправедлив и в лайняна държава, където на власт са синчетата на онези, които “преебаха” родителите на мен и връстниците ми все пак имам шанса да се реализирам. Амбицията е вдъхновение за човека все пак. Явно съм природно надарен, но пък съм доста мързелив. Ежедневно се превръщам в жертва на глезотията, понякога може да заприличам на непоправим лентяй, но това не е така, защото дори, когато лежа и ям грозде в кревата, например, аз разсъждавам по много висши и интересни теми, стигам до много интересни заключения понякога. Книги не чета много, но все пак – чета. Най-вече обичам да чета поезия – Яворов, Пушкин, Ботев и много други. Любимото ми стихотворение е “На Лора” от Яворов и “На прощаване” от Ботев. Но не съм книжен плъх, даже ме мързи да чета, ако трябва да съм честен. Не съм лицемерен за това си признавам – прочел съм има-няма 15-тина книги в целия си живот. Разбира се аз съм интелигентен човек с много интереси в много различни сфери, тъй че общата ми култура е на ниво. Книги може да не съм прочел, но исторически статии – пре-много!

От описаното по-горе вие ще видите един доста арогантен човек…да, арогантен съм, но не чак толкова. Като бях по-малък бях доста срамежлив, мълчах си. След това обаче от живота научих, че в живота или ти си отгоре и мачкаш или си отдолу и те тъпчат. Аз избрах да съм отгоре. Но не съм нагъл и арогантен повече, отколкото трябва. Също така съм голям кавалер и добър събеседник. Обичам да наблюдавам и анализирам съвсем незабелязано от другите, след което си правя доста ключови и важни заключения.  Стига толкова съм говорил за мен. Ако има нещо – питайте.